Независимо от стръмните склонове на каньона, най-безстрашните изследователи могат да преминат по пътека, която е доста далече от най-дълбоката му част. Тази пътека дава възможност да се любуват на великолепните му изгледи, а също и на надвисналите голи скали и стремителната река под краката им, нагледно напомнящи за мощта на природата. Този, който не иска да рискува, може все пак да се наслади на красотата му , може да се любува на неговата красота от трасето Корниш Субким, разположено близо до края на каньона. Пътят от другата страна минава направо по ръба на скалата. И по двата пътя са отбелязани места, от които се откриват най-живописните изгледи на варовиковите скали, контрастиращи със сочната зеленина на по-полегатите гористи склонове.
Дефилето има няколко нива на дебели варовикови пластове, а в околността на варовиковите скали има много пещери. Трудно е да си представи човек, че варовикът се формира в морските глъбини и стдържа в себе си останки от билиони безгръбначни животни, от чиито варовикови раковини той се състои. Но именно за това свидетелства дефилето: като постепенно нараства варовик (в резултат от един и същи геоложки процеси, които са издигнали Алпите), реката е получавала възможност все повече да размива своята основа, образувайки каньон.
Количеството пещери в тази местност показва, че този процес се е допълвал от химическо разрушение на варовика, но свидетелство за това, че дефилето е възникнало от система подземни пещери, на които свода се е разрушил, до настояшия момент не е открито.
