празнуване на рожденния ден
Далай Лама на своя 70-годишен рожден ден  в интервю за Газете.ру (19 март 2006 г.)  заявява: „Аз не отбелязвам рождените си дни. Струва ми се, че това е пилеене на време. За мене този ден не се отличава от другите. В известен смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждате се  сутринта, всичко е свежо и ново и най-главното е, че този нов ден ви е донесъл нещо важно… Разбира се, приятно ми е, когато идват различни официални лица да ме поздравят; приятно ми е, че помнят рождения ми ден…”

     

Проф. Д. Игнатова-Цонева определя Рожденият ден като личен, уникален, вълнуващ празник за всекиго. На някои носи радост, на други – тъга, но е единственият, неповторимият празник за всяка отделна личност.


Интересното е, че в научната литература за този празник почти  нищо не е писано. Вниманието е насочвано към имените дни, независимо че с данни за празнуване на рождени дни разполагаме още от древността. За гърците има сведения за познаване и празнуване на рождени дни в някои литературни произведения от VІІ и VІІІ век. При римляните за празнуване на този ден се говори още  от комедиографите на Тит Макций Плавт ( 254 – 184 г. пр.н.е.) и Публий Теренции Афер (195 – 159 г. пр.н.е.). В един надпис ( от 136 г. от н.е.) е определено, че рожденият ден на богинята Диана е бил честван на 13 август. [Schmidt 1908, с.57]. В действителност празнуването се изразява в честване на рождени дни на боговете или на някои други  покровители. „Ако гъркът е искал да уважи на своя рожден ден и чрез празнуването му особено своя демон, съпровождащ го при преминаването през живота, то при римлянина това е бил геният, чийто празник е бил на неговото протеже. Всеки човек получава при раждането си един такъв гений или както Плиний казва – бива осиновен от него.” [Шмит 1996, с.254]. За мъжете определяли мъжко божество, а за жените – женско. „Творческата сила на жената, която ражда нов живот, е Юнона (покровителка на брака и раждането), както в мъжа съзидателната сила е геният” [Domaszewski 1907, с. 16]. Почитането на гения и на Юнона точно на рождения ден е било нещо естествено и  най-сериозно са били упреквани тези, които не отпразнували празника на своя покровител.