Проф. Д. Игнатова-Цонева определя Рожденият ден като личен, уникален, вълнуващ празник за всекиго. На някои носи радост, на други – тъга, но е единственият, неповторимият празник за всяка отделна личност.
Интересното е, че в научната литература за този празник почти нищо не е писано. Вниманието е насочвано към имените дни, независимо че с данни за празнуване на рождени дни разполагаме още от древността. За гърците има сведения за познаване и празнуване на рождени дни в някои литературни произведения от VІІ и VІІІ век. При римляните за празнуване на този ден се говори още от комедиографите на Тит Макций Плавт ( 254 – 184 г. пр.н.е.) и Публий Теренции Афер (195 – 159 г. пр.н.е.). В един надпис ( от 136 г. от н.е.) е определено, че рожденият ден на богинята Диана е бил честван на 13 август. [Schmidt 1908, с.57]. В действителност празнуването се изразява в честване на рождени дни на боговете или на някои други покровители. „Ако гъркът е искал да уважи на своя рожден ден и чрез празнуването му особено своя демон, съпровождащ го при преминаването през живота, то при римлянина това е бил геният, чийто празник е бил на неговото протеже. Всеки човек получава при раждането си един такъв гений или както Плиний казва – бива осиновен от него.” [Шмит 1996, с.254]. За мъжете определяли мъжко божество, а за жените – женско. „Творческата сила на жената, която ражда нов живот, е Юнона (покровителка на брака и раждането), както в мъжа съзидателната сила е геният” [Domaszewski 1907, с. 16]. Почитането на гения и на Юнона точно на рождения ден е било нещо естествено и най-сериозно са били упреквани тези, които не отпразнували празника на своя покровител.