Полезни (и доходни) идеи

В днешния високотехнологичен свят много малко се нуждаем от боклук, но в голяма степен са ни нужни идеи. Това нагледно се демонстрира от десетте изобретения, с помощта на които са заработени милиарди. Пет от тях принадлежат на Америка, а останалите са дошли от различни крайща на света – от Тайланд, до Германия. Мишел Фереро и семейство (Европа) – 10 милиарда долара.
Идеята: да направят шоколада част от закуската, продав3айки шоколадено масло за сандвичи и тостове. Смейството, оглавявано от Мишел, са едни от най-крупните производители на шоколад в Европа. Техни са марките Ferrero Rocher, Nutella, Tic Tac и Kinder Eggs. Сега семейството разширява дейността си в Азия, и особено в Китай. Мишел Фереро живее в Монте-Карло, а синовете му – в Белгия.


Брад Хюз – $ 5,3 милиарда

Идеята му била, да постави по магистралите автоматични камери за съхранение на багаж за всички желаещи. Неговата комапания Public Storage , е най-голяма в Америка по предоставяне на услуги в областта на съхранението и складирането. Тя има повече от 2 хиляди филиала. Бред работел като топ-мениджър в синдикат Property Research, занимаващи се с операции с недвижимо имущество, когато решил да се заеме със собствен бизнес. Сега е един от най-големите благотворители на Америка. И се бори с детската левкемия. Дал е повече от 200 милиона долара на центъра по лечение на рака , наречен Parker Hughes в Сейнт Пол, и носещ името на най-големия му син.

Ралф Лаурен – $ 5.0 милиарда
Неговата идея била, на обикновената риза с къс ръкав и да залепи емблема с конче, да постави цена $ 50, и да гледа с какъв бесен успех се продава. Роден е в Бронкс и е син на руския емигрант. Започнал е своята трудова дейност в магазин и работил като чиновник в компанията Brooks Brothers. През 1967 година напуска бизнес-училището, за да започне дизайн на вратовръзки за Beau Brummel. През същата година взима на заем $50 хиляди , за да пусне своето легендарно Polo. През 1994 година продава 28% от своите акции на фирмата Goldman Sachs за $138 млн. Има къща в Колорадо и имоти в Ямайка.

Джеф Безос. $ 4,4 милиарда.
Печеливша е идеята му да продава книги чрез Интернет, икономисвайки на купувачите времето, което губят в обикаляна на книжарниците. Основател на Amazon.com, най-големият в света виртуален магазин за книги. Безос е израснал в Тексас и Флорида. Станал компютърен вълшебник в Принстаун и работил на Уол-стрит веднага след завършване на университета. На 30 годишна възраст рязко променя живота си, решавайки да се заеме с продажба на книги. Първият му офис бил в гараж в Сиатъл. През 1997 година станал милиардер. Увлечението му през целия му живот са космическите полети.

Тай Уорнър – $ 4,5 милиарда
Идея: да пусне в продажба симпатични плюшени мечета с различни трогателни имена и много ограничени количества, за да станат играчките веднага предмет на колекционерски интерес. Уорнър е стесняващия се от пресата собственик на марката, произвеждаща мечетата Бини. Те се появяват през 1986 година и веднага завоюват лидерство за дълги години. Печалбите си Уорнър влагал в недвижими имоти и даже построил най-скъпия в Ню-Йорк хотел Four Seasons. Една нощ там струва $30 хиляди…

Калео Ювидиха (Тайланд) -&3.2 милиарда и Дитрих Матешиц(Австралия)- $3 милиарда
Тяхната идея е, да продават енергийна напитка на захарно-кофеинова основа, богата на витамин В, за спортисти и любители на нощни партита. Те са създатели на енергийната напитка Red Bull. Ежегодните продажби на този продукт вече достигат $3,4 млрд. Собствениците на марката(всеки от които притежава по 49%) притежават състезателния отбор на „Формула-1” и две футболни отбори: Ред Бул Залцбург и Ню Йорк Ред Булс. Ювидиха също притежава верига от тайландски частни болници и компанията TC. Матешиц развива свои бизнес-проекти, свързани с авиацията. 

Марио Морети Полегато ( Италия)- $ 3 милиарда
Идеята му била, да произвежда обувки с малки дупчици в подметките (защитени от влагата със специална мембрана), които да избавят хората о потене на краката, а стелките да станат по-малко смърдящи. 
Марио е основател на компанията Geox shoes. Идеята му за „дишащи” обувки се появила у основателя на фирмата през 1994 година, по време на пътешествие в планините на Невада. Жегата била непоносима и за да даде възможност на краката си „да дишат”, той пробил дупчици в подметките на своите маратонки. Опитвал се да продаде идеята си на Nike, но концерна не се заинтересувал от проекта. Сега собственикът на фирмата продава по 16 милиона чифта обувки годишно. Негов клиент е даже Римският Папа. Полегато се наслждава на успеха си: купил е два автомобила Lamborghini, Ferrari 360 Modena Spider, пет арабски коня и шест антикварни мотоциклета Moto Guzzi. В свободното си време той майстори … очила.

Джеймс Дайсон (Великобритания) – $1,6 милиарда 
Идея: прахосмукачка, изсмукваща праха с невероятна скорост – от 320 км/ч до свърхзвук. Свръхзвукът плътно опакова праха и не позволява изхвърлянето му навън. Като дете изучавал английски и свирел на фагот, а след това постъпил в художествено училище, за да изучава дизайн и инженерно дело. Подготвил 5127 прототипа на сегашната си прахосмукачка, която презентирал в Англия през 1993 година. През тази година прахосмукачката DC12 е станала най-продаваема в Япония, изпреварвайки местните марки Sharp и Sanyo.


Ханс и Пол Райгели (ФРГ) – $1,5 милиарда 
Идея: да продават сладки дъвчащи бонбони с всевъзможни форми. 
След Втората световна война братята Ханс и Пол отново възстановили сладкарската фабрика на своето семейство. Сега ежегодният и оборот е 2 милиарда долара. По-голяма част от многообразието принадлежи на Ханс – повече от 200. Идеите му за нови форми идват след четене на комикси или гледане на детски филмчета. 

Говард Шулц – $1,1 милиарда 
Идея: да постави кафене на всеки ъгъл в Америка.
Собственик на верига от кафенета Starbucks, кафейният крал Шулц е израстнал в Бруклин , учил е и е играл футбол в Университета в Мичиган. Преместил се в Ню-Йорг и започнал да продава халби и тенджери от шведски производител на посуда. Пътешествайки по Италия, бил пленен от идеята за откриване на барове за продажба на експресо. Шефовете му казали „НЕ” и той решил да рискува и да започне собствен бизнес през 1985 година. През 1992 година започнал публична търговия с акциите на своята компания. Сега Starbucks има 12 хиляди кафенета, които обслужват 40 милиона американци седмично.
  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.