Съгласно традициите на това мистично племе , всички жени се явяват Жрици на Смъртта. Вечер в своите колиби те приготвят някакъв относително лек наркотичен елексир, разтривайки на прах сушени плодове от особения блатен орех. Насипвайки го на поставената в устната им чинийка-деби, всяка жена приближава наркотичната храна към устата на собствения си мъж, и двамата започват едновременно да го ближат, при което жената го изсмуква, с езика си, който прокарва между зъбите си. Тази част от ритуалния обряд се нарича „целувката на смъртта” . Всъщност, привичния за нас способ на целуване те въобще не използват.
След това в тлеещото огнище се хвърля снопче от някакви омайни треви, които започват да изпускат нагоре струйки жълтоват дим. Мъжът ляга над огнището по такъв начин, че струйките слдък дим да отиват право в лицето му. Той не ляга просто така, а поставя главата си на особено приспособление- възглавничка. Това е неголяма измишльотина , напомняща по форма катушка, която се казва бркута и е направена от дървесината на тайно растение. Около двадесетина такива приспособления за сън се пазят в колибата на Върховната жрица на племето, наричаща се Срек.
Срек натрива всяко от тях с някоя от своите многобройни билки и му прави индивидуално заклинание. В крайна сметка всяка бркута става носител на някакво, строго определено съновидение, а те могат да бъдат твърде различни: от успешен лов до любовна нощ. По молба на мъжа, жената всяка вечер му носи дървен подглавник с това видение, което той иска да види преди евентуалната смърт. Тази част от обряда се нарича „сън на смъртта” и това наименование съвсем не е случайно. Докато мъжът сладко се унася от пушека , жената се готви да му даде отрова.
Този смъртоносен прашец Върховната жрица на племето приготвя от същите онези долни зъби, които са извадени на жената, като ги кисне в сложна смес от 9 билки, растящи на могилата на мъртвите блата – Лотагипи. След известно време жената –мурси вдухва в устата на мъжа смъртоносния прашец от своята „устна” чинийка. Тази част на мистическия обряд се нарича „ухапване на смъртта”. Но нещата не свършват до тук! Отравяйки мъжа си, всичи Жрици на смъртта се събират в колибата на Върховната жрица и провеждат там някакъв тайнствен обряд.
http://designlamqta.files.wordpress.com/2010/05/d0be178.jpg
Това, което ни се струва диващина, за аборигените е благодат. Племето мурси са служители на Бога на Смъртта. Според тяхната вяра , телата на мъжете – мурси (земната плът) се явява един вид ритуален „затвор” на Бог Ямда , в който той заключва душите на своите помощници –Демоните на Смъртта, за някакво тяхно провинеие. Белите ивици, с които рисуват телата си, са символ на оковите на плътта, временно сдържаща метежния дух.
Методично убивайки плътта на мъжете, като системно им дават наркотична отрова, жените – жрици сякаш разрушават физическите земни окови , приближавайки часа на освобождението, за притисканата от тях висша духовна Съшност. Самите те са обикновени духове на тъмнината, изпратени за изпълнение на мистическите ритуални обряди.
Доброто не съществува без злото, тъмнината – без светлината, а живота- без смъртта. И всеки човек в своя земен живот служи на противоположните сили, изпълнявайки опредназначението, дадено му от Създателя. И не ние трябва да съдим дали този път е првилния. Древните племена мурси просто изпълняват своя дълг….
По материали на otvetin.ru