Статията на учения се е появила в списание Physical Review Letters, а нейното кратко изложение е показано на сайта
на Университета в Индиана, в който работи Поплавски.
При своята работа Поплавски успял да покаже, че всички астрономически черни дупки (области от пространството, от които нищо не може да излезе), може да се разглеждат като входове „къртичина” (- хипотетична топологическа пространствено- времева особенност , представляваща във всеки момент на времето «туннел» в пространството) , според Айнщайн –Розен. Тези обекти са хипотетични тунели , съединяващи различни региони в пространството.
Поплавски предполага, че другия край на черната дупка е съединен с бяла дупка (антипод на черната дупка – т. е. област в пространството, в която нищо не може да попадне). При това вътре възникват условия, напомнящи разширяващата се Вселена, подобни на наблюдаваните от нас. От това следва, че и нашата Вселена може да се окаже просто вътрешна част на такъв тунел.
Цялата конструкция на Поплавски носи теоретичен характер, което ще рече, че авторът не предлага способ за проверка на собствената си теория. Към плюсовете на тази хипотеза може да се отнесе факта, че тя позволява да се реши информационния парадокс: при попадане в черна дупка информацията за обектите изчезва от Вселената, доколкото нищо не може да напусне тази дупка.