Радиовъглеродният анализ потвърдил, че новооткритото платно не е било направено примерно в онова време, когато е умрял Иисус Христос. При това то е било изтъкано по метода на просто двустранно преплитанме на нишките, а не диагонално, което е използвано в Туринската плащеница. Специалистите по тъкани твърдят, че този метод се появява хиляда години след слърта на Христос.
Oсвен това, за разлика от Туринаската плащеница, намереният в Ерусалим саван представлява не цяло парче от тъкан, а се състои от няколко части. В частност, отделно парче плат се ползвал за главата, в случай че човека, когото погребвали, се оказвал жив или идвал в съзнание. Тогава той можел да дръпне от лицето си част от савана и да закрещи.
Археологът Шимон Гибсън, открил останките, загърнати в савана, в пещера в долината Хином. Анализът на ДНК установил, че починалият човек страдал от проказа и умрял от туберколоза. Съдейки по това, по тази причина, погребалната камера била херметически затворена. Това, на свой ред, е позволило на савана да се запази до наши дни.
Според легендата в платното, което сега наричат Туринаската палщеница, Йосиф Ариматейски загърнал тялото на разпнатия Христос. Някои вярващи считат, че на тъканта са останали отпечатъци от лика на Иисус. Освен това, направеният през 1980 година радиовъглероден анализ установил, че плащеницата била създадена през първата половина на второто хилядолетие на нашата ера. Това обаче не убеждава много от привърженици на теорията за автентичността на мощите, и противоречията около това продължава и до днес.