Езерото Пич-Лейк се намира в близост до селцето Ла-Бреа Площта му не е голяма – около 40 хектара, но , в интерес на истината, дълбочината му е внушителна- повече от 80 метра. Естествено е , че то не прилича на никое друго езеро – това е котловина, изпълнена с полутечна черна маса…
Стотици тонове природен асфалт се черпят всяка година от Пич-Лейк, но нивото му не спада: подземния битумен „завод” работи точно, запълвайки това, което е взето от човека.
Повърхността на езерото е гъвкава и мазна. Ако опитате да „гребнете от неговата „вода”, тя ще започне да се точи на гъсти катранени нишки. Това езеро никога не може да бъде наречено „неподвижно”. В него кипи друг живот, разбира се, съвсем не приличаш на живота в другите езера.
Езерото е известно от далечни времена. Още Уолтър Роли , английски мореплавател и организатор на пиратски експедиции през XVI век, използвал местния асфалт, за да покрива корпуса на своя плавателен съд и с удоволствие отбелязвал, че той е по-добър от смола, защото не се топи на слънцето.
Асфалтът на езерото на вид е плътен и напълно може да се използва по предназначение – по него може да се върви и даже да се пътува. Езерото е изпълнено с Ненютоновска течност – тоест, течност, плътна при резки натоварвания, но ако натоварването е меко, и асфалтовата маса също ще бъде мека. Затова не трябва да се заблъждаваме – то е в състояние да погълне , да кажем, животно, наивно скитащо се по неговата несигурна „почва”. Когато са добивали асфалт от Пич-Лейк, са открили в дълбочините му кости от погълнат динозавър…
Как е възможно толкова странно явление? Оказва се, че падината , дълбока около 80 метра, е била някога кратер на вулкан и сега е съединена с неговото ждрело. И нефтът, бавно повдигайки се към повърхността, губи част от летливите си вещества. А след това, реагирайки с част от органичните вещества, попадащи по различни пътища във „водата” на езерото, става същото това вещество, с което така изгодно и удобно се покриват пътища…
Колкото и да е странно, в езерото има малки островчета, на които растат хилави дървенца. Видимо, в джобовете между слоевете битум се натрупва с годините онова, което с течение на времето е станало почва, способна да даде живот на растенията в това странно, сякаш непригодно за живот място.
