Оказало се, нарастването на разсеяността се съпровожда с видимо увеличение на определени области на главния мозък, разположени от лявата страна, и отличаващи се у невнимателните хора с повишена плътност. Това е показаъел, че там се намира повишено количество нервни клетки. Увеличаването на плътността там добре се съгласува с нивото на разсеяност, установена от психологическия тест.
Такава закономерност на пръв поглед изглежда противоречива, зашото се получава, че нарастването на броя на нервните клетки води до разсеяност. Само че самите изследователи твърдят, че по време на съзряване на главния мозък става настройване и рационализиране на контактите между невроните. Невнимателните и разсеяни хора имат значително количество ненужни , отвличащи невронните канали, които не изчезват при настройката. За управлението на такива излишни контури, са необходими допълнителни структури.
На следващия етап на изследване учените се опитали да установят влиянието на париеталната кора на способността на човека да концентрира своето внимание. Същите доброволци трябвало „да уловят” движещо се по екрана на монитора кръгче, без да се влияят от различните отвличащи фактори. При изпълнение на задачата с използване на селективен метод била подтискана активността във въпросната зона , а това отнемало на тестуваните доста повече време. Аналогичното подтискане на други зони на мозъка по никакъв начин не влияело на продължителността на изпълнение на здачата.
Не трябва обаче да забравяме, че когато става дума за вниманието на човека, трябва да имаме предвид, че на разсеяността влияят още десетки други фактори, започвайки с емоционалното състояние и физическото самочувствие, а съшо и степента на заинтересуваност от това, с което се занимава човек в момента.