Река Аммер е дала името си на обкръжаващите я Алпи, а също и на много селца от околността. Нейното спокойно и равномерно течение сякаш отразява характера на местните жители, тяхната самобитност, а също и чувството им, че са неразделна част от кътчето, в което живеят. Там се намира Обераммергау едно малко селце с голяма история….
Първото селище в тази местност било основано още от келтите. По-късно римляните прекарали там път, който съединявал Аугсбург и Рим. Благодарение на това, чак до 17 век този район процъфтявал. Но това село е известно с три неща.
Първо, там съществува старинна традиция, и цялото село участва в драматизиране на театралната постановка „Страданията на Христос“. През 1633 година в селото пламнала епидемия от чума. Жителите оплаквали умрелите посредством театрална постановка, показваща страданията и смъртта на Христос. След това чумата отстъпила и жителите се заклели, че на всеки 10 години ще подготвят такива постановки. През 1871 година е било изнесено представление специално за крал Людвиг II. То му направило огромно впечатление и като награда Обераммергау селото получило мраморно разпятие.
Селото има и още една особеност : така нареченото рисуване върху мазилка, или Luftlmalerei. През 1748 година там се родил Франц Цвинг – известен по тези места художник, който рисувал фасадите на домовете. Богатите търговци, занаятчии и фермери се стремели по този начин да подчертаят своето благополучие. На фреските били изобразени портрети на светци, библейски сюжети , а също и предмети, свързани с продукцията им.
В селото много от къщите са с имена. В къщата „Zum Luftl“ е живял Франц Цвинг и от там е дошло името Luftlmalerei.
Третото нещо, благодарение на което също е известно селото, това са занаятите. През 12 век ротенбухските монаси се научили, благодарение на местните майстори , на изкуството на дърворезбата. Върху домакинската посуда те издялквали религиозни мотиви и много скоро предметите от този род станали предмет на търговия. Освен това през втората половина на 18 век там започнали да се занимават с рисуване върху стъкло. Използваната техника била уникална и се изразявала в специална последователност на нанасянето на боите. Освен това в селцето имало бижутери, каменоделци, кошничари, грънчари и художници.
