Националният парк на арките (Arches National Park) се намира в щата Юта, САЩ, северно от град Моаб. Площта му е 309 квадратни километра. Най-високата му точка е на 1723 метра, а най-ниската е на височина 1245 метра. През 1923 година на това място е присъден статут на национален природен парк, а едва от 1871 година , то е вече Национален парк на арките.
Основна забележителност на Парка на арките са огромното количество каменни прозорци и арки. За да бъде наречено едно отверствие в скалите „арка“, то трябва да е с широчина, не по-малка от два метра. Основният материал на арките е пясъчникът. В Националния парк на Арките той е два вида: оранжево-розовият – ентрада, и навахо – пясъчникът с цвят на биволска кожа.
Редуващи се със слоеве сол, те образуват красиви природни структури, които приличат на торта. Най-известните от арките са Пейзажната, Изящната и Двойната…
Двойната арка.
Изящната арка или , както шеговито я наричат –„Каубойски панталони“ .
Тя е символ на целия щат Юта и изглежда действително потресаващо. Отделно е, и с нищо не се съединява с намиращите се наблизо скали. Една от опорите и е значително по-широка от другата.
Пейзажната арка (англ. Landscape Arch).
Ширината и е 93 метра. Това е най-дългата арка. Горната и част е слабо извита и много тънка.
Всъщност, под арките не се препоръчва да се ходи, а още по-малко, да се стои. Най-добре е, човек да им се любува от разстояние.
След като през 1991 година от нея се откъснали няколко големи парчета, тя станала още по-изящна.
Много популярен сред гостите е създаденият от скални кули лабиринт, в каньон Огнената пещ(Fiery Furnace). Това е сложен лабиринт от ерозирани хребети с червен цвят, с тесни вдлъбнатини между тях. Попадайки там, човек доста бързо губи ориентация и му става все по-сложно да намери изхода. На туристите е разрешено да влизат в лабиринта само групово, и само с опитен водач.
Каньон Огнената пещ (Fiery Furnace). Изглед към Солената долина (Salt Valley) – ниската територия в централната част на Националния парк на арките.
А това необичайно, застинало съоръжение е наречено The Three Gossips, в превод означава „Три кюкарки“. Те изглеждат точно такива, особено на заздрачаване.
Срещат се и такива камъни-акробати. Кой ги крепи в това положение? Явно, това е загадка на природата…
Сега в парка се намират повече от 2000 арки. Поради голямото количество валежи и увеличаващата се ерозия, от 1970 година арките са започнали усилено да се разрушават. Безвъзвратно са загубени вече 42 арки.
В тези пустинни и неприветливи места хора са живеели още в края на ледниковия период. За първи, известни на историците племена са тези, които се отнасят към фермонтската култура и култирата Анасази. В Парка на арките са се запазили няколко древни жилища на анасази. Заменили ги индианците уте.
Древните хора открили на това място находище на халцедон – една от разновидностите на кварца. Произволното разположение на скални късове на територията на парка, са така наречените отпадъци от доисторическо производство. В онези древни времена от халцедон изработвали стъргалки, ножове и върхове на стрели …
За първият бял човек, попаднал на територията на парка, се смята френски ловец – трапер. Доказателство за това е надрасканото на скалите – името му, и датата на неговото пребиваване: „Дени Жулиен, 9 юли 1844“.
Сега подобни „художествени изпълнения“ са наказуеми.
Първото селище на преселници от Европа е било създадено едва през 1855 година, и те били мармони. Повече от 20 години продължила борбата между тях и индианците уте, опитващи се да изгонят от своите територии неканените гости. Чак 1878 се смята годината за окончателно заселване на мормоните в този край. Сега това селище се нарича Моаб…