С течение на времето микроскопичните частици от прах се опбединявали във все по-големи и по-големи фрагменти, след което станало обединяването на тези „големи строителни блокове”, в пълноценни планети.
Имайки предвид гилямото количество на имитациите, учените смятат, че веществото в протопланетарния диск на Слънчевата система, било разпределено равномерно около младата звезда. Тази теория изглежда логична, но учените от Института по астрофизика в Канада си задават въпроса: ако първичното вещество е било равномерно разпределено, защо планетите притежават различни размери и съвършено различни характеристики?
Те отбелязват, че реално и Земята и Венера са много по- масивни от своите близки съседи Марс и Меркурии. Освен това орбитите на двете последни планети за много по- разтегнати, в сравнение с орбитите на Земята и Венера.
Тяхното виждане е, че традиционното обяснение може да се сведе към понятието „хаотично формиране”, но не всички свойства на планетите могат да се обяснят по такъв начин.
Към същата гледна точка се придържат и калифорнийските учени, предполагащи че в реалността нашия газово-прахов диск се е състоял от няколко пръстена, различно отдалечени от Слънцето. Според тях Земята и Венера са се оформили от един дебел пръстен, разположен в т.нар. „вътрешна Слънчева система”.
Канадските учени предполагат, че когато Земята и Венера са се въртели около Слънцето, те неминуемо са минавали през облаци прах, камъни и газ. Част от това вещество се е захващала за планетите, а друга се е отблъсквала във вътрешните и външните слоеве, което ще рече, че частиците са преминавали на друга орбита.
Според компютърните модели, именно от такива „отблъсквания” по- късно са се формирали Марс и Меркурий.
2010-04-22