Както много други места, така и територията на Китай не е изключение – и тя си има своите „географски“ петна с мрачна репутация. Едно от тях е долината Хенчжу, която се намира в провинция Сичуан и названието и се превежда като „черен бамбук“. От дълги години тази долина в Югозападен Китай е наричана бермудски триъгълник в небето, или Долинна на смъртта. Toва страшно прозвище то е придобило, благодарение на печалната си слава на място, в което изчезват хора и животни. Местните хора изпитват суеверен ужас, чувайки за долината, защото не минава дори и половин година, без да не изчезне някой безследно.
През март 1966 година в гората навлезли и никога повече не се върнали шест военни картографи. След две седмици търсене бил намерен само един от мъжете, но той бил толкова безпомощен и замаян, че не можел да обясни какво е станало с колегите му и къде са се дянали, а телата им въобще не били намерени.
През 1976 година в долината Хенчжу се загубили група лесничеи-инспектори. Провървяло само на двама, които също били намерени след известно време. Те разказвали за спуснала се необичайно гъста мъгла, която била съпроводена със странни звуци, наподобяващи вой или рев. Били много учудени от факта, че часовниците показвали, че мъглата се е задържала около два часа, макар че според усещанията на разказващите всичко това било не повече от няколко минути. Нямало нито свидетели, нито доказателства , които да помогнат да се даде отговор на въпроса, какво, всъщност, става в долината, а хората продължавали да изчезват. Когато броят на изчезналите надминал сто, местните жители били сковани от страх и забили тревога.
В крайна сметка проблемът достигнал до учените, които се заели да разсеят фантастичните и митични теории за загадъчно изчезване на хор в долината Хенчжу. Била изпратена група от прекрасно екипирани експерти от Академията на науките на КНР на разузнаване и за търсене на истината. Ръководителят на групата дал изявление пред журналисти, че бил обходен всеки метър от долината , и не бил намерен дори намек за присъствието на някакви свръх-естествени сили. Те, обаче, открили уникална геологическа формация, а също така регистрирали и рядко явление : спорадично отделяне на парите на токсични вещества, които се оказали продукт на гниене на някои дървесни видове срещащи се в тази местност. Отбелязали и променливият климат на местността – внезапните мъгли се сменяли с ярко слънце, или с дъжд, придружен с поривист вятър.
Изводите на комисиите можели да удовлетворят само оптимистите, тъй като жертвите на смъртоносните „номера“ на природата действително най-вероятно изчезвали под земята, в отварящи се от време на време дупки, и поради това телата им не е могло да бъдат намерени.