Още древните са обмисляли много добре пожеланията си към рожденика, изказани устно или писмено в стихотворна или прозаична форма. От надписи върху предмети, епиграми или литературни произведения съдим, че те пожелавали празнуващият много често да има този ден и да се радва на всичко добро.
За съжаление в нашето съвремие богатството от етикетни формули за изказване на пожелания е изгубено. Като основен източник на информация за проучване речевото поведение по време на празнуване на рожден ден е използвана анкета, която изисква свободни отговори. Анкетата бе проведена с 9-10-годишни ученици, със студенти, с родители, учители и университетски преподаватели. Освен това са проучени и много сайтове, в които има специално събрани пожелания за рожден ден или където отделни хора си споделят радостта, че имат «бърд дей».
Отговорите на у ч е н и ц и т е в анкетите са непринудени, искрени, отразяват емоционалния отклик на децата. С най-голяма фреквентност при децата в началните класове е пожеланието към техен приятел или съученик “Да имаш много шестици!”- 91%; на по-заден план остава – “Да си жив и здрав”(65 %) , 21 % – “Да слушаш родителите си” .Единични поздрави от 9 – 10-годишните ученици са: сполука в живота, дълъг живот, щастливи мигове и др. Ясно е, че децата използват заучени от родителите си изрази.
Като имаме предвид, че хората селективно възприемат и съхраняват информацията, на децата зададохме и обратния въпрос: „Какво ви пожелават вашите приятели или съученици по случай рождения ви ден?“ Най – голям процент от анкетираните (78%) са си спомнили, че им пожелават: „Да са живи и здрави“. На второ място е пожеланието за успех в училище (60%). Намира място в отговорите им и пожеланието за щастие и радост (30%). Други са написали, че техните приятели им пожелават: „Да слушат родителите си“ (13% от анкетираните ученици). Пожеланието: „Да се сбъднат мечтите им“ са си спомнили едва 8%, а „Да са добри“ – 17%.
На въпроса: „Какво ви пожелават вашите родители?“ най – голям процент (65%) са получавали пожеланието за успех в училище; а 60% – „Да са живи и здрави”. „Щастие и радост“ желаят за своите деца 39 %. „Да слушат родителите си“ е пожеланието, което получават 43% от анкетираните ученици. Само на 8% им е пожелавано: „Да се сбъднат мечтите им.”
На контра въпроса: „Какво пожелавате за рождения ден на вашите родители?“ най – голям процент (73%) желаят техните родители да са живи и здрави. На второ място децата им желаят: „Щастие и радост„ (47%). Шаблонното пожелание „Всичко най – хубаво“ отправят към своите родители (22%) от анкетираните ученици; „Късмет“ пожелават (17%) от анкетираните деца, 8% желаят техните родители да нямат проблеми и също толкова, отново (8%) искат от своите родители „Да са добри“.
На с т у д е н т и от специалностите Български език и история и Начална училищна педагогика и чужд език бе поставена задача да напишат пожелание към член от семейството по случай рожден ден. Да е жив и здрав е волята на 73,3 % от анкетираните, като 46,7 % от тях добавят и да има късмет. Любов е пожеланието към родителите на 23%, а да имат достатъчно пари са написали само 22,7 %. Двама от анкетираните са посочили, че пожелават на родителите си “и още дълги години живот”. Като добавим и единичните пожелания: просперитет, борбеност, реализация в бъдещето, сбъдване на мечтите, с това се изчерпват пожеланията на анкетираните студенти към членове от семейството им.
И при пожеланията към приятел не може да се каже, че има разнообразие и широта на мисълта: любов пожелават 56,7%, здраве – 53,3%, щастие – 36,7%, успехи – 22,2%, пари – 16,7%. Останалите са шаблонни единични пожелания: всичко най-хубаво; сбъдване на мечтите; положителни емоции; коли; жени (мъже); усмивки; попътен вятър в живота. Имаше и пожелания от рода на : “Пожелавам да намериш в живота това, което искаш, и да го разпознаеш, когато го срещнеш”; “На най-близкия си приятел, последния, пожелах да използва ума си – всичко друго ще се нареди. Казах му: “Имаш ли го в главата, ще имаш всичко. Нямаш ли го – ще загубиш и онова, което си имал”.
Ясно е, че при липсата на традиция и на опит, при необходимост тези, които ще отправят пожелания, ще потърсят модели в И Н Т Е Р Н Е Т. С надежда, че там ще бъде разчупен шаблонът, че ще бъде предложено многообразие от етикетни поздравителни формули, с които оригинално, учтиво, изискано, доброжелателно ще бъде изразено приветствието, потърсихме различни сайтове [ http://rojden – den.spomenibg.com/pojelaniq/ и други ]. Наистина са поместени стотици пожелания за рожден ден. Правени са опити за оригиналничене и за римуване на текста, например: “Честит рожден ден! Времето лети – опитай се да му подражаваш!”; “Нека изворът на щастието ръси с кристалните си води пътя на твоите мечти! Честит рожден ден!”; “Нека първите минути от твоя ден рожден да те прегърнат и целунат вместо мен!”; “ Една свещичка повече гори, една сълза във твоите очи блести…Не, ти не си една година остаряла, ти просто мъничко си помъдряла!”, “Приятелко любима, искам да ти пожелая две хубави неща: едното е –внимавай кого ще избереш, а другото – обичай, докато умреш! Честит рожден ден!” , “Честит рожден ден! Бъди весел, здрав, засмян и цяла година пиян!” и т.н.
За съжаление, това са пожеланията за рожден ден с най-висок рейтинг при гласуванията по ИНТЕРНЕТ-сайтовете.
Както при произнасянето на тостове [Цонева 2001], така и при отправянето на пожелания към рожденик, стеснителността на българина да излезе от общността, да се изяви, да импровизира проличава. Независимо че в последно време има възможност за получаване на много повече и разнообразна информация, че се забелязва по-голяма свобода в поведението на българите по време на различни тържества, че празнуването на рождени дни се налага като традиция, пожеланията към рождениците в повечето случаи са еднотипни, сковани, без да се мисли за индивидуалността на рожденика. В тях липсва галантност и фриволност, предпочитат се шаблони, клишета, отколкото да бъде дадена воля на чувствата чрез магията на словото.