През 1915 година известният руски учен Обручев написва фантастичния роман „Плутония”, героят на който попада в подземния свят, където обитават доисторически животни, отдавна изчезнали от повърхността на Земята. Романът бил толкова увлекателен и правдоподобен, че много от читателите повярвали в действителното съществуване на Плутония и даже искали да вземат участие в нейното изучаване. Наложило се авторът да обяснява, че книгата е направена така, че да може в увлекателна форма да бъдат запознати читателите с отдавна иачезналите чудовища.
От първото издание на романа са минали повече от 90 години и би трябвало хипотезата за съществуването на подземен свят би трябвало да умре окончателно, само че това не става, а даже се появяват предположения, че все пак под повърхността на Земята съществува значителни по обем кухини. Много отъ тях са запълнени с вода, под земята текат истински реки и тик-там има скрити езера и даже неголеми морета. Изследователите говорят за огромни по дължина системи от пещери, които може да са свързани под земята с други, в много отдалечени региони.
Най-интересното е, че те може да са образувани не само по естествен път, но и с изкуствена изработка. Известният английски пътешественика и учен Пърси Фосет, попаднал в джунглите на Южна Америка, в своите книги е писал за много дълги пещери , разположени недалече от вулканите Попокатепетл и Инлакуатл , и в района на планината Шаста.
В Южна Америка от далечни времена съществува легенда за истински подземни градове , които били построени от оцелелите жители на Атлантида , прехвърлили се на този материк.
(следва)