Той считал времето не за абстрактно понятие, а за конкретна енергия, способна или да се концентрира (тогава времето се „свива”) , или разпространяваща се( тогава втемето се „разтяга”). Най- поразителен е факта, че хората, които са били в огледалото на Козирев, явно са чувствали световъртеж, страх, и са се пренасяли в своето детство. Това се обяснява с факта, че те буквално са се потапяли в енергията, наричана време.
Под действие на тази енергия усещали промените в самите себе си и във възприятието на света. При това оггледалата на Козирев не са надвишавали височина 2-3 метра.
А каменните огледала на Кайлас , по свидетелство на Мулдашев, са с размер почти на 2 километрова планина. Става дума, разбира се за най- големите каменни огледала. Разположени по определен начин едно спрямо друго, те създават желания ефект на „машина на времето”, която е в състояние да пренася посветения не само в различни времена и епохи, но и в други светове.
Между другото, на времето и пирамидите в Египет някога са били покрити със светещи на слънцето кахлени плочи, и по своята същност се явяват огледала. Трябва да се отбележи, че в древността почти всички съоръжения с пирамидална форма, били снабдени с множество огледала. Древните наши предци са знаели как да действат с тази уникална енетгия. Всъщност знаменития ясновидец и прпрок на ХХ век, Едгар Кейси е видял на дъното на океана, в района на Бермудския триъгълник огромно огледало, което , по неговите думи, е способно да изкривява временното пространство.
В личното пространствено огледало
В своите странствания по Тибет, Мулдашев е чул трагична стория за една експедиция. Четирима руски алпинисти не се вслушали в съветите на тибетските лами и се качили на планина, считана за свещена, подобно на планината Кайлас. А след това, буквално за година, се състарили и умрели! Работата е в това, че те са попаднали под действието на каменното огледало и са се намирали на неговата вдлъбната страна, рязко свиваща времето.
Ако следваме логиката на тази история, получава се така, че цялото човечество е обърнато по такъв начин по отношение на холямото пространствено огледало – нашето небе! Значи ние трябва рязко да стареем, тъй като небето е предназначено за преобръщане в един свитък, за да „убие лошото време”. Според някои версии, за да се гарантира, че ще го преминем бързо. В противен случай ни заплашва гибел от нашата агресия и бездуховност. Ето защо е възникнала необходимостта времето „да се свива”. И затова ни се струва, че времето просто лети…
Но нека си припомним, че времето е енергия, а енергията за всеки е различна . Следователно, може да се достигне парадоксално състояние, когато планетата като цяло бързо „пробягва” епохи и векове, а някои хора при това младеят. Това е възможно, ако мислено си построим индивидуално огледало. Ествствено, то трябва да не бъде право, а вдлъбнато, за да може всеки да се настани не откъм „свиващата” страна, а откъм тази, която по отношение на човека е изпъкнала, и „разтяга” времето.