И така: когато за пръв път погледнеш тази четириока риба, която е и едно от най-древните гръбначни животни, наистина ти се струва, че очите са четири. В действителност съвсем не е така. Тя има всичко на всичко две очи, които са със сложен строеж, което е обусловено от живота на дъното, където не прониква слънчева светлина.
Според професор Вагнер, който се занимава с изучаване на дадената риба, всяко нейно око се разделя на две камери. Горната камера е насочена нагоре към повърхността и събира светлината, разсеяна във водата , а долната е обърната надули и съдържа в себе си не една леща, както у болшинството гръбначни, а множество.
Постоянното движение на тези лещи позволява да се постигне пречупване и фокусира светлината върху ретината , съгласно нивото на осветеност в даден момент, благодарение на което рибата постоянно получава ясна картина.
Рибата, която е хваната край бреговете на Нова Зеландия е прекрасно потвърждение за това, че има гръбначни, които притежават допълнителни оптически способности .