Димитрина Игнатова Цонева – Правила за употреба на пълен и кратък член при имената от мъжки род

 Димитрина Игнатова Цонева – автор


Дали с пълен или с кратък член ще се членува съществителното от мъжки род в единствено число, зависи от синтактичната служба, която изпълнява.
С пълен член се членуват подлогът в изречението, именната част на съставното именно сказуемо, приложенията към подлога и към  именната част на съставното сказуемо и
заглавията от мъжки род, единствено число, независимо от синтактичната им служба.


На пръв поглед най-лесно се открива подлогът в изречението, когато означава определен предмет, защото практически той се търси с въпроса кой и сказуемото на изречението, напр.:
Днес парламентът трябва да приеме поправка в Закона за Сметната палата.
Достатъчно е да бъде предаден първият детайл.
Кой трябва да приеме (поправка)? – парламентът
Кой да бъде предаден? – първият детайл
Но понякога на  въпроса що (какво)  отговаря и подлогът, например:
Те решиха да задвижат двигателя( пряко допълнение).
Трябва да се задвижи двигателят (подлог).
Какво (що) решиха да задвижат? – двигателя.
Какво (що) трябва  да се задвижи? – двигателят.
Така е и в изреченията: Използва компютъра.
Но: Необходимо е да се използва компютърът.
Това води до колебание при определяне синтактичната служба на съществителното име и оттам – до определяне вида на членната морфема, например:
Трябва да се задвижи (двигателя или двигателят).
Написа бързо (доклада или докладът).
В такъв случай се налага да се потърси друг ориентир. Тъй като в българското изречение подлогът и сказуемото се съгласуват по число, то поставяме  проверяваната дума (в случая – двигател, доклад) в множествено число. Ако се промени числото на сказуемото, то тогава съществителното е подлог и се членува с пълен член, а ако не се промени числото на сказуемото, то съществителното е пряко допълнение и го членуваме с кратка определителна морфема, напр.: Трябва да се задвижат двигателите. Написабързо докладите.
Промяната в числото на сказуемото показва, че съществително име двигател изпълнява синтактичната служба на подлог и трябва да бъде членувано с пълен член. – (Трябва да се задвижи двигателят.) а съществителното доклад е пряко допълнение и трябва да се членува с краткия член (Написа бързо доклада). Същото е и в изреченията:
За да се задвижи (валът/вала), трябва да се пусне (двигателят/двигателя).
Сигналът/сигнала  е изпратен.
            Все още не е поет сигналът/сигнала.
 Поставяме в множествено число проверяваните думи и следим налага ли се промяна в сказуемото. Получава се следното:
За да се задвижат валовете, трябва да се пуснат двигателите.
Сигналите са изпратени.
Все още не са поети сигналите.


И в трите изречения сказуемите се променят, а това означава, че съществителните вал, двигател, сигнал са подлози в простите изречения и трябва да се членуват с пълния член, напр.: За да се задвижи валът, трябва да се пусне двигателят. Сигналът  е изпратен. Все още не е поет сигналът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.