Като погледнеш кошниците със сяра отблизо, те хваща страх. Тях и от място да ги повдигнеш е почти нереално, а как човек може да ги изнесе няколко километра, като се изкачва нагоре, най е извън представите и разбиранията на хората от цивилизацията…. Този труд се заплаща много оскъдно – някъде от порядъка на 200 долара месечно. А хората слизат в кратера с кошниците по 2-3 пъти дневно….
След като са взели сярата, я поставят в две огромни кошници и работникът-индонезиец ги влачи на рамо от дъното на вулкана нагора, по стръмна камениста пътечка, рискувайки всеки момент да се срине в пропастта, а след това слиза още няколко километра надолу, но по широк път. А теглото на сярата в кошницата е някъде около 80 килограма!!!
Влязохме във вътрешността на кратера – и що да видим – индонезийци, които се занимават с добива на сяра. През ХХІ век се работи без никаква технология! Сярата се добива с покощтта на чукове и това му е майката! Между другото в кратера е трудно дори да се диша, а хората работят там десетилетия. Респиратори имат един или двама души. Впрочем, това още не е най- тежката работа в кратера Иджен…
Киселинното езеро в кратера Иджен
В кратера се влиза по много стръмна пътечка. Няма никаква растителност и всичко е покрито с отровно-жълт налеп. В най- дълбоката му част проблясва топло киселинно езеро. Ако човек пусне ръката си вътре, тя няма да се разтвори, но да се изкъпе, явно не си струва: във всеки момент може да стане изхвърляне на някакви горещи струи…