Склоновете на сълбовете са стръмни и абсолютно отвесни. С гладка и напукана повърхност, и са в състояние да озадачат всеки алпинист-склолаз. Тесни, закръглени вдлъбнатини и вертикални бразди и пукнатини, дават някаква информация за природата на този ефектен феномен.
Не е възможно да си представим, колко труд и мъка е струвал строежа на манастир върху тези отвесни скали. Монасите са водели тук суров и обикновен живот, далеч от светските съблазни.
Метеора на гръцки означава „плаващи във въздуха”. Те се отнасят за комплекса от манастири и килии, които наистина почти витаят в небесата. Издигнати на височина до 300 метра(а най-високите от тях достигат 549 метра) на скалистите върхове на поразителните стръмнини, те сякаш гледат през долината на Пиньос към просторите на древна Елада. До 1920 година на редките посетители се е налагало да се изкачват по ненадеждни спомагателни стълби, които били по около 30 метра и при най- малката опасност се вдигали, или да бъдат изтегляни с въже и да се реят на зашеметяваща височина в плетена от върви кошница.
Снабдяването на манастирите и до ден днешен става с помощта на такива кошници. След Първата световна война , когато манастирът започнал да привлича все повече посетители, от Каламбака прокарали нов път, и до манастирите може да се стигне по виеща се серпентина от стъпала, изсечени в скалите и по прехвърлените над бездънните пропасти клатещи се висящи мостове. Много от монасите, опасявайки се от навлизане на светската суета в манастирите, са напуснали своите килии и сега манастирите Метеора са по-скоро музеи.
Отшелничеството е един от главните елементи на християнската религия и затова още от 12 век са започнали да се настаняват монаси по стръмните склонове на Пинд, но основаването на двата главни манастира Гегало Метеорон и Магало Метеорон е станало около 1360 година,от Атонски монах.
През XV-XVI век, когато Тесалия била завладяна от Турците, възникнали повече от 30 монашески общини, но през следващите 2 века започнал бавен упадък на монаществото.. Популярността на манастирите Метеора се дължи сега на любопитството на пътешествениците от ХІХ век.
Манастирите са градени от камък и са покрити с червени плочи. Като правило в тях има дървени галерии, надвисващи над бездънните пропасти и скалистите склонове. В един от манастирите има изграден музей. В скалите се изсичали места за цистерни, където се събирала питейна вода. Има няколко съхранени фрески от шестнадесети век.
Повечето от манастирите са били мъжки, но има и няколко женски. До един от тях може да се стигне само по мост, надвиснал над пропаст.
