Хиперсолените езера в морските дълбочини на Средиземно море учените са открили през 1993 година. Тогава три такива езера са били наречени от океанолозите с имена на корабите, от които са направени откритията – Ураний, Атланта и Дискавъри.
Чак през 2005 година са успели да установят, че тези езера са населени с множество бактерии.
От тогава около тези басейни се водят научни дискусии. Учените спорят какви процеси преобладават в тези аномални зони и по какъв начин там съществуват живи организми. И изведнъж се появило ново зашеметяващо откритие!
От животните взели радиоактивна проба за лейцин (аминокиселина) и провели флуоресцентен тест, който показва живите клетки, за да докажат, че те са били още живи, когато са ги събирали от океанското дъно. Направени били и редица други изследвания и учените стигнали до извода, че животните прекарват целия си живот в седиментните слоеве, където условията са много сурови.
В клетките на тези организми отсъстват митохондрии, които използват кислорода за подхранване на жизнената дейност на клетките. За сметка на това те са наситени с хидрогеносоми, които вършат работа, подобна на тази на тази на митохондриите, само че в анаеробна среда.
Находката е интересна не само от гледна точка на изучаване на Световния океан, но и във връзка с разнообразните форми на живот на нашата планета. В края на крайщата ако животът може да съществува там, където няма кислород, защо тогава се казва, че на други планети и спътници не може да има живот? Или може би хората още не са се сблъскали с него?