Според иронично- сантименталния Жан Пол, който всъщност е немският писател Йохан Паул Фридрих Рихтер : „Любовта е история в живота на жената и епизод в живота на мъжа…”
Блестящият драматург и писател Уилям Съмърсет Моъм прави опити да добави малко сърказъм: „Любовта е само лоша шега, когато природата се шегува с хората,за да постигне продължение на рода”
Ако трябва да се внесе малко романтизъм, разбира се, че най-добре ще го направят французите..
Ернест Ренан, историк и философ, вдъхновена обявява, че „Любовта e истинския Орфей, който извадил човека от животинско състояние..“ Страната на Стендал пък намира друго сравнение: „Любовта е възхитително цветенце, но се изисква самоотверженост, за да отидете до края на скалата и да го откъснете…
Според екзистенциалиста Алберт Камю, трябва да се добави и нещо отрезвяващо: „Любовта е готовност, да старееш заедно с друг човек.” Съжението му е късичко, но точно. Само че философите разсъждават доста по- пространно.
Платон, от отдалечеността на вековете твърди: „Всеки от нас е половинката от едно цяло и9 зтова винаги търси съответстващата му половинка. По такъв начин любовта се нарича жаждата за цялост и стремежа към нея.”
Франсоа де Ларошфуко, за когото афоризмите са начин на изказва така: „Трудно е да се даде определение на любовта; за нея може да се каже, че за душата – това е жажда да властва; за ума – вътрешен афинитет, а за тялото – скрито и изтънчено желание да обладаеш това, което обичаш…”
А какво казва за любовта философът и психологът Ерих Фром?
„Любовта, това е единствения разумен и удовлетворителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване…”