За това Бог казал на Моисей, който се явил във вид на пламтящ трънен храст. Моисей, заедно с Аарон, неговия брат, се явили пред фараона от името на Господа и помолили да бъдат пуснати евреите. Фараонът им се присмял и отказал. Тогава Господ изпратил на Египет едно след друго десет страшни наказания, които по никакъв начин не засегнали само живеещите в страната на Евреите.
1. Отначало водата в Нил се превърнала в кръв;
2. След това започнало нашествие на жаби. Които влизали е домовете, в храната и в леглата на египтяните;
3. Египтяните и техните животни били нападнатаи от облаци мушици;
4. Домовете им се изпълнили с кучешки мухи и обади;
5. Започнал да измира добитъка;
6. Още по-лошо – телата на египтяните се покрили с язви;
7. Неочаквано над страната паднал смъртоносен огрен град;
8. Започнало нападение на скакалци, които унищожили реколтата;
9. След това над Египет се спуснала непрогледна тъма;
10. Най-страшното наказание :
Господ повелил на всеки евреин да заколи агне и да отбележи с кръвта му своя дом и цяла нощ да прува. През нощта на земята се спуснал ангела на смъртта и минал през Египет, убивайки първородния син на всяко семейство, включително и наследника на фараона. Ангелът заобикалял домовете на евреите, които били отбелязани с кръвта на жертвените агнета.
След такова безпощадно наказание , на фараона не му оставало нищо друго, освен да пусне евреите от Египет и те, под предводителството на Моисей, се отправили към Обетованата земя, а в памет на пишерствата от времето на Десетото египетско наказание, предвещаващи освобожденето от робство, бил установен празник Песах (от дуната песах – мини от страни , заобиколи).
Следи на изменението на климата
Учените предполагат, че в основата на тези библейски предания, лежат две, съвпадащи по време природни катаклизми, които са станали в Египет през ХІІІ век пр.н.е. Следи от рязката промяна на климата изследователите открили при изучаване на сталагмити в пещерите в делатат на Нил. Археолозите считат, че бедствията са ставали в древния град
Пи-Рамзес който се намирал в делтата на Нил. Този град бил столица на Египет, по време на управлението на Рамзес Втори (1279-1213 гг. до н.е.). Изследователите предполагат, че той бил изоставен преди около 3000 години, някъде след „десетото наказание”.
Както твърдят специалистите, повишението на температурата през този период е могло да доведе до намаляване нивото на Нил, превръщайки го от буйна река, в течаща кафява каша. Реката станала зловонна и в нея рибата измирала. В мръсната, бавно течаща вода се размножавали кафяво- розовите водорасли Oscillatoria rubescens, поради което реката се оцветила в кървав цвя.
В екстремалната ситуация поповите лъжички , поради екстремален скок , се развили до възрастни жаби в ускорени темпове. И те , поради зловонието на Нил, напуснали реката и излезли на сушата, но тъй като храна за такива пълчища жаби не достигала, започнали да умират, а разлагащите ил се тела, станали храна за насекомите, които нс воий ред също започнали бързо да се размножават, а това довело до инфекциозни заболявания, от което рязко се увеличила смъртността сред животните и хората.
Що се отнася до огнения град и „тъмнината египетска”, учените обясняват с поредното изригване на вулкана Санторини в Средиземно море. След него , по мнение на учените, облаците прах довели до увеличаване на валежите , което довело до увеличаване популацията на скакалците.
Но защо тези бедствия на страната , оглавявана от жестокия фараон, идвали като низ от бедствия? Може би все-пак не става въпрос не за екологична катастрофа, а Божествено вмешателство?….