Австралийският археолог Марк Екълстон (Mark Eccleston) от Университета Ла Тробе в Мелбърн разказал, че древновгипетския „фаянс” – глазирана кварцова керамика с тюркоазен цвят , представлявала за това време обичайния материал, от който се изготвяли различни предмети ( от маниста до религиозни артефакти). На учените е известно, че този „фаянс” обикновено е бил изготвян в големи производствени центрове. Само че, по мнение на археолозите някои изделия съвсем спокойно са могли да бъдат изпечени в пещите на вътрешните дворове в обикновените домове.
Женска работа
«Мога да събера редица доказателства за това, че някои предмети са създавани в домашни условия, а продажбата им донасяла допълнителен доход на домакинствата. Големите предприятия са работели с подизпълнители, а те, на свой ред , трябвало да получават нещо в замяна , например храна» – отбелязва Екълстон.
Изследователят добавил, че тъй като у дома са работили жените, с производството на „фаянс” са се занимавали именно те, а по време на работа са могли да им помагат децата. Като едно от доказателствата на своята теория той посочва, че изделията от изкуствен тюркоаз са намерени във вътрешните дворове на жилищните домове. „Фаянсовите изделия са могли да се пекат направо в пещите, които са били предназначени за печене на хляб. По- рано се е смятало, че в тези пещи не може да се получи необходимото количество жар, но учените успели да докажат обратното.
Загадъчният древноегипетски «фаянс»
По думите на археолога фрагментите от „фаянсовите” изделия и до сега остават загадка , тъй като на изследователите нищо не е известно, кой и как точно ги е произвеждал, а и какви маретиали са използвани за това производство.
Тогава те поставили манистата под синхротронно излъчване, за да се определи каква е изходен материал и къде именно се е добивал. По техни сведения,через това излъчваие може да се получи такова количество информация, която не може да даде никой друг метод. Специалистите най-напред се интересували, от какво е била направена древната глазура и какви именно материали придавали характерния тюркоазен цвят. Те знаели, че ако успеят да отговорят на въпроса за изходния материал, то ще могат да изяснят как е била организирана търговията , как са били организирани производствените центрове и как необходимите материали са били разпространявани сред населението.
След като открили в глазурата мед, учените не могли да си отговорят на въпроса, как този метал се добавя в сместа. Изказало се предположение, че използвали медта от малки парченца от метала, но не знаели как точно. Затова учените се опитват да установят това, използвайки различни способи, като се стремят да получат подобен ефект. Шегувайки се, те казват, че работата им е нещо подобно на това, да изкопират рецептата на шоколадова торта, само като я гледат.
Учените все-пак се надяват, че в лабораторни условия все пак ще успеят да възсъздадат древния процес за изготвяне на египетския „фаянс”. Това би им дало възможност да се опитат да получат достъп до предметите от столицата на Ехнатон – Амарна, които се пазят в Берлинския музей.