Да се определи формата на земното ядро съвсем не е лесна задача. Никакви пукнатини и изследователски кладенци не достигат по- дълбоко от земната кора, а да не говорим за земната мантия, и затова не може да се погледне непосредствено земното ядро. За това, което се намира в глъбините на Земята на дълбочина няколко десетки километра, учените са узнали в началото на ХХ век, посредством разпространенията на сеизмичните вълни.
Вълната, възникваща при подземен трус различно се движи в различните скали, а когато срещне границата между две среди, частично се отразява от нея. Регистрирайки чрез сеизмологичните станции времето за преминаване на вълните в различните точки, учените могат да реконструират вътрешния строеж на Земята, както рибарите използват ехолокатор за наблюдение на скритите в дълбочина рибните пасажи .
В списание Science, изследователите от Университета в Тулуза са направили анализ на данните, събирани от 1976 до 2009 година, заедно с резултатите от анализите на 90 големи земетресения. Съпоставяйки резултатите от наблюденията, за пореден път са се убедили в асиметричността на земното ядро.