През 1666 година в Колбер, министърът на финансите на Франция при Луи XIV, да строи кораби в корабостроителница, недалече от град Рошфор, в устието на река Шаранта. Идеята била, че форт, построен в средата на пролива, заедно с бреговите батареи, би могъл да блокира преминаването към корабостроителницата, създавайки пред корабите на противника „огнева бариера“.
За сложността на съоръжението говори факта, че когато кралят предложил на най-известният специалист по онова време – инженер Себастиян льо Претр дьо Вобан, да оглави строителството, получил отказ с думите: „ Сър, по-лесно е да се хване луната със зъби, отколкото да се построи крепост на такова място“…
Идеята била изоставена и към нея се върнали едва в началото на XIX век, когато строителните технологии вече позволявали нейното изграждане.
Освен това нуждата от нея ставала все по-голяма, тъй като външната политика на Наполеон I силно усложнявала взаимоотношенията на Франция с Великобритания.
Строителството започнало през 1801 година, на вече съществуващ в пролива пясъчен нанос, от названието на който дошло и името на форта. При строителството на основите каменните блокова се поставяли направо на морското дъно, но скоро се стигнало до сериозни технически трудности – блоковете или потъвали от собственото си тегло, или се преобръщали, или пък се подхлъзвали и раздалечавали.
В крайна сметка строителството било преустановено през 1809, и възстановено през 1837 година, по времето на управлението на Луи-Филип I, когато отношенията с Великобритания отново били изключително напрегнати. Строителството се оказало дългосрочно, и било завършено през 1857 година. Всъщност, в завършен вид фортът била доста внушителен : дължина – 68 метра, ширина – 31 метра, а височината на стените достигала до 20 метра.
Оказало се, обаче, че крепостта по това време съвсем не била нужна, защото с времето ( строителството продължило около 50 години) дългобойността на оръдията се увеличила и те без проблеми прикривали пролива.
Фортът останал на разпореждане на Военното министерство на Франция и, тъй като не бил използван за военни действия, бил превърнат в затвор. По времето на Парижката комуна.
ХХ век осъжда форта на забрава, и едва през осемдесетте година на века се появяват двама ентусиасти със съвършено нова идея. Оставеният в забвение форт е купен за 1 френски франк и превърнат в място за шоу – нещо интересно и много доходно за собствениците.
