На остров Нова Гвинея като по чудо са оцелели племена, избрали други способи за съществуване за мъжете и жените и те се наричат тхамбули, арапеш и мундугумор
При тхамбули жените енергично ръководят нещата в племето. Те показват признаци на авторите и определят такива важни неща, като например сключването на брак. Етнографите ги описват като много самостоятелни , надеждни, добродушни и приветливи. Затова пък мъжете са несдържани, капризни и недоверчиви, а в отношенията към жените са неуверени и плахи. Занимават се с дърворезба, тъкат, музицират, рисуват, украсяват своите тела и се намират във финансова зависимост от жените.
При племето арапеш и и мъжете, и жените по нашите представи са женствени, и разликите между тях са изключително малко. Особеност на това племе е грижовното отношение. Тази дейност е характерна в еднакво отношение и за двата пола в отношенията им един към друг, във възпитаването на децата и грижата им за насажденията. Жените от племето арапеш носят детето на гърдите си и го хранят винаги, когато поиска храна, независимо от времето. Цялото племе се отнася към децата като към нещо много скъпоценно, което трябва да се пази…
Mъжкото племе мундугумор е коренно противоположно. Всички жени там мъже са като мъже – агресивни, конфликтни и безжалостни. И те също воюват, и те също ловуват. Презират децата и се гнусят пот бременността. Бебетата си носят не на гърдите, а в кошница на гърба и го хранят, когато намерят за необходимо. Когато децата плачат, бащите и майките не ги утешават, а , стоейки наблизо, само се подканят един друг. Жестокият и груб човек там е идеал, а скромния се възприема като не съвсем нормален.
Всички тези племена умират. Арапеш, очевидно заради това, че не са в състояние да ловуват, да се борят и да се защитават. Мундугумор – поради невнимателно отношение на мъжеподобните жени към собственото си физическо и психическо здраве, непредпазливост и известен авантюризъм в живота, както и пренебрежително отношение към децата и близките въобще. При тхамбули в по-слаба форма и двата фактора са налице.
В социалната психология на САЩ има теория на андрогинията. Създателите и твърдят, че ни очаква двуполово общество ( на хермафродити) , където между мъжете и жените няма да остане никаква разлика нито във външното оформление, нито в поведението, нито в психологията. Ще останат само чисто физиологични и морфологични различия, които, по мнение на учените, постепенно ще се изглаждат. Тази теория се базира на анализ на социалната динамика през последните десетилетия. Алтернативата на социалното развитие е такава: или ще съхраним мъжко-женската култура, или ще живеем в общество на андрогини.
Още Жан-Жак-Русо е писал: „Когато жената бива до край жена, тя представлява много по-голяма ценност, отколкото когато се опитва да изпълнява ролята на мъжете…. Да се развиват у жената мъжките свойства и да се прави опит да се пренебрегват присъщите и качества – значи да се действа явно във вреда на жената“.
Явно, истинската еманципация трябва да бъде между женствените жени и мъжествените мъже….