Във всички земни култури присъства мита за Всемирния потоп. Изявените представители на астрофизиката издигат хипотеза, че именно появата на отговарящата за приливите и отливите Луна, е била причина за глобалните наводнения, които са били предхождащи за следващия етап от развитеието на Световната история. По- късно във времето, преданията говорят за някакви пришълци, които са дошли от Луната. В различните народи те имат различни названия – „хора”, „богове” или „железни създания”, като е вероятно те да бъдат отнесени и към фолклора
Но в съвсем не толкова далечно време, на Луната са се наблюдавали редица явления, на които учените не са могли да намерят каквото и да било обяснение. През 1940 година, на видимата и страна, са се появили светещи точки, които са се придвижвали със скорост от два до седем километра в час. Има и по- интересно явление – така наречения „Малтийски кръст” . Това е появилият се през 1956 година (26 ноември) в района на Луната голям светещ обект с кръстовидна форма.
Илюстрация на аномалните явления на Луната се явява издадения през 1968 година от НАСА каталог и в него били отразени тези явление в период от четиристотин години! Става въпрос не само за появата на светещите и движещи се обекти, а и за странни геометрични фигури, за изчезващи кратери, някакви „стени” и гигантски куполи, променящи цвета си. Към загадъчните феномени се отнасят цветните траншеи, притежаващи способността да се удължават със скорост шест километра в час… Изследователите също били поразени от правилното разположение на лунните кратери, което едва ли би могло да се получи, ако става дума за хаотични метеоритни удари…
Има и още нещо, което е удивително! През 1969 година, преди на Луната да стъпи първия американски космонавт Нил Армстронг, върху повърхността и се стоварва дванадесет тонен товар – резертвоара за гориво на безпилотния – кораб, изпратен с разузнавателна цел, а също и сеизмограф. От получените резултати, след изследване на сеизмичните вълни, учените нс НАСА стигнали до извода, че под каменистата повръхност , която е видима, има метална черупка, обграждаща ядрото на спътника. Нейната външна граница е на дълбочина около 70 километра . С помощта на сеизмографа успели да направят анализ на метала, който се намирал под лунната кора и отчитайки скоростта на разпространение на звука, стигнали до извода, че „черупката” се състои от волфрам, берилий, никел, ванадий и други редки елементи, а желязото било сравнително малко. Но пък по такъв начин се осигурявала идеална защита от корозия! Възникав въпроса, какво всъщност се защитава? А и заключението на изследователите било: подобна сплав не може да се образува по естествен начин… Най- изненадващо се оказало, че учените фиксирали повтарящ се през 30 минути сигнал, който идвал от дълбочина 960 километра… Тогава възникнала хипотезата, че във вътрешността на Луната е скрито механично устройство с топлинен източник на енергия…
Било изказано и предположение, че вътре в спътника може да се намира кухина с обем 73,5 милиона кубически километра и в нея да са разположени механизмите на гигантски космически кораб! Като свидетелство за работата на неизвестен енергиен източник могат да послужат и струйките на тайнствен, бързо разтварящ се газ, който от време на време излиза от лунната повърхност
Като правило резултатите от тези изследвания не се разгласяват. Съществуват сведения, , че от НАСА са засекретени 150 хиляди фотографии на множество странни обекти и съоръжения на Луната, които са получени с помощщта на изкуствени спътници. И ако нашия „естествен спътник” всъщност представлява обект с изкуствен произход, едва ли има предназначение да изпълнява функцията на обикновен летателен апарат.
Изследователите на аномални явление предполагат, че той, по- скоро, е гигантаска космическа станция, построена от извънземна цивилизация, с цел наблюдение и контрол на процесите на Земята. И не е изключено в един прекрасен ден лунният двигател да заработи , светилото да се откъсне от орбитата си и да изчезне в безкрайния космос…